ПОДАГРАТА се дължи на отлагане на кристали от пикочна киселина във и около ставата и възпаление на вътреставните и околоставните меки тъкани.

Протича кризисно – появява се внезапно и отзвучава напълно в рамките на дни.

Характеризира се с отичане, подуване, затопляне, зачервяване и болка, по-силно изразена през нощта, на една и по-рядко на две или повече стави, след консумиране на алкохол и месо от млади животни, вътрешности (бъбреци, черен дроб, чревца) и други месни и рибни деликатеси.

Своевременното диагностициране и лечение:

• намаляват болките и страданията,
• скъсяват продължителността на кризата
• разреждат появата на кризите.

ХИПЕРУРИКЕМИЯТА или повишението на пикочната киселина в кръвта не е подагра, ако няма данни за подагрозна криза в миналото или сега т.е., тя не е болест сама по себе си, а лабораторен резултат, който не предизвиква ставна криза, но е рисков фактор за нейната поява.

Пикочната киселина се получава при разграждането на пурините, които са основна съставна част на нуклеиновите киселини, и се излъчва с урината. Пурините и изобщо нуклеиновите киселини са белтъци, които се намират в ядрото на всяка клетка и са носителите на генетичната информация на индивида. Съдържат се и в някои от енергийните източници на организма, като АТФ (аденозин трифосфат), ГТФ (гуанин трифосфат) и коензим А (важен ензим за разграждането на мазнини, протеини и въглехидрати).

Поради това се намират в най-голямо количество във:

• клетките на млади животни, при които клетъчното деление е много интензивно във връзка с растежа и развитието на организма;
• в органите с висока биологична активност -тези, които имат отношение към метаболизма и синтеза на основните биологични съединения -белтъците, въглехидратите и мазнините (черен дроб, бъбреци, стомах, черва и т.н.);
• в бобовите растения (боб, леща, грах), където концентрацията на нуклеиновите киселини е много висока – едно малко зрънце съдържа генетичната информация за цялото бъдещо растение.

При продължителното гладуване с цел отслабване или спазване на религиозни пости организмът започва да смила собствените си тъкани и клетки, за да осигури енергия на най-важните за живота органи – мозък, сърце и бял дроб, т.е. да се храни с белтъци и мазнини от самия себе си. Това също може да повиши нивото на пикочната киселина в кръвта и при наличие на провокиращ момент да се развие подагрозна криза.

Лечението на повишените стойности на пикочната киселина, задължително трябва да бъде съпроводено и от спазването на подходящ хранителен режим.

Още от древността подаграта се свързва с по-голямата консумация на определени храни. Доказано е, че при намаляване на приема на храни с по-голямо съдържание на пурини, се подобрява контролът върху нивото на пикочна киселина в организма. Така че една добре балансирана диета би могла да намали честотата и тежестта на подагрозните кризи и би спомогнала за достигане на нормално телесно тегло.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПУРИНИ В ХРАНАТА

Нископуриновата хранителна диета включва съдържанието на пурини от 600 до 1000 мг дневно, високо съдържание на въглехидрати и ниско на мазнини и холестерол (според Krause’s Food, Nutrition and Diet Therapy).

В зависимост от съдържанието на пурини в 100 грама, храните могат да се разделят на 3 групи:

Група А – до 50 мг пурини на 100 г хранителен продукт:

Плодове – почти всички видове;

Зеленчуци – всички видове (освен описаните в група Б);

Зърнени храни – повечето зърнени храни, почти всички видове хляб, ечемичените продукти, ориз, кус-кус, бисквити;

Млечни продукти – мляко, сирене, кремове, сладолед, кашкавал;

Яйчен белтък;

Мазнини – олио, зехтин, салатен дресинг, майонеза, масло;

Ядки – без фъстъци и кашу, за предпочитане неосолени;

Маслини;

Консервирани храни – сладка, конфитюри, кисели краставички, лютеница;

Напитки – чай, кафе, газирани напитки.

Група Б – от 50 до 150 мг пурини на 100 г продукт:

Домашни птици – гъска, патица, пиле, пуйка;

Червено месо – телешко, говеждо, агнешко, свинско; наденица;

Риба – скариди, стриди, повечето черупчести риби;

Пълнозърнест хляб и паста;

Овесени ядки, кафяв ориз, сусамов тахан;

Леща, соеви зърна, соево брашно, боб, тофу, леблебия, грах;

Фъстъци, фъстъчено масло, кашу, смлени ядки;

Зелеви растения – карфиол, броколи, къдраво зеле;

Спанак, аспержи, авокадо и гъби.

Група В – от 150- до 1500 мг пурини на 100 г продукт:

Фазан, пъдпъдък, яребица, заек, елен;

Вътрешности – бъбреци, сърце, бели дробове, черен дроб, момици;

Екстракти от месо и мая;

Риба – треска, хайвер, херинга, скумрия, пъстърва; миди; омари; раци;

Малки риби – аншоа, сардини, цаца; рибни продукти.

В следващите таблици са посочени средните стойности на пурини в 100 г хранителен продукт.

Първа група:

Храни с ниско съдържание на пурини

(< 100 мг на 100 г хранителен продукт)

Втора група:

Храни с умерено съдържание на пурини (100 – 400 мг на 100 г хранителен продукт)

Трета група:

Храни с високо съдържание на пурини (над 400 мг на 100 г хранителен продукт)

Таблиците са ориентир за болните от подагра при избора на хранителни продукти съобразно пуриновото им съдържание.

Храните от първата група могат да се консумират без съществени ограничения, от втората – с умерено ограничение, а храните от третата група е уместно да се избягват.

Важно е да се отбележи, че нивото на пурините се променя в зависимост от термичната обработка на храната, от добавените подправки и други кулинарни фактори. Поради това някои храни, включително и тези от групата с ниско съдържание на пурини, могат да повишат киселинността в организма и да провокират ставна криза – силно пикантните и пържени храни, кафе, чай и т.н. Предпочитани са печените пред пържените храни.

Уместно е да се ограничи и приемът на готварска сол. Желателно е да се ограничи употребата на алкохол, особено бира.

Около 30% от нивото на пикочна киселина се намалява чрез диетата. Добре балансираната диета е неизменна част от цялостния лечебен процес при болните от подагра.

Приемът на вода и течности е съществена част от диетата на болните от подагра – препоръчва се пиенето на 10-12 чаши вода дневно или 2-3 литра течности на ден (алкална минерална вода) – от Горна баня, Софийската централна баня, Хисаря и др.

Препоръчителна дневна консумация:

• 5-3 л вода
• 5 пъти на ден от позволените плодове и зеленчуци. Плодове към 10 и 16 часа, зеленчуци за обяд и за вечеря. За обяд допълнителна порция плодове като десерт.
• 3-4 филийки хляб (пълнозърнест, ръжен или диетичен) да се приемат до следобедната закуска.
• мляко и млечни продукти в ограничени количества – до 2-3 порции на ден.
• 2-3 яйца за седмицата – без жълтъците.
• ядки половин до една шепа 3-4 дни в седмицата, за предпочитане да се редуват -фъстъци най-много, орехи, бадеми и кашу.
• мед като подсладител за чай до една лъжица на ден 2-3 пъти в седмицата.
• добра закуска са овесените ядки с прясно или кисело мляко.
• За добро храносмилане и отслабване – трици, приемани сутрин.

В стремежа си да намалят риска от нова криза някои болни стигат до аскетизъм. Това не е добра позиция в случая – гладуването и суровоядството повишават риска от нова криза поради повишаването на киселинността на организма в тези случаи вследствие смилането на собствените тъкани – за да си набави нужната енергия, организмът започва да се “храни със себе си”.

Храненето на подагрика трябва да бъде умерено, балансирано, съобразено с описаните храни и конкретните нужди и състояние на конкретния болен в конкретния момент, които най-точно би могъл да определи само лекуващият лекар.

При задържащи се високи стойности на пикочната киселина в кръвта, въпреки диетата е необходимо да се добави и медикаментозно лечение, съобразено със състоянието на съответния пациент и при редовен контрол на кръвните показатели.

ПРОГНОЗАТА е добра, защото болестта не причинява трайни ставни деформации с изключение на единични случаи, при високи стойности на пикочната киселина и нередовното й проследяване и лекуване.

Болният е болен по време на криза, в другите дни е здрав с предразположение за криза, което се запазва до края на живота, т.е. не е възможно пълно излекуване без риск от следваща криза, но напълно е възможно намаляване на силата и продължителността и разреждане на кризите.

Източник – ПОДАГРА, ЛЕЧЕНИЕ И ДИЕТИ

под редакцията на проф. д-р Рашо Рашков, дмн

С автори

Проф. Златимир Коларов – автор на над 515 научни труда, 10 художествени книги и 10 сценария -1 за игрален и 9 за документални филми. Ръководител на 2 докторантури на тема подагра и 3 други защитени успешно.

Д-р Силвия Маринчева – лекар ординатор в Клиника по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Автор е на повече от 20 публикации – обзори и оригинални статии и презентации в областта на автоин-фламаторните синдроми, подагра, остеоартроза, ревматоиден артрит и ултразвуковата диагностика на дегенеративните и възпалителните ставни заболявания.

Д-р Павлина Павлова – лекар ординатор в Клиника по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, пред откриване на процедура за докторантура на тема „Генетика на подаграта”.

Д-р Рада Ганчева – редовен докторант към Медицински факултет, Катедра „Вътрешни болести”, в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.