Диета при подагра

ПОДАГРАТА се дължи на отлагане на кристали от пикочна киселина във и около ставата и възпаление на вътреставните и околоставните меки тъкани.
Протича кризисно – появява се внезапно и отзвучава напълно в рамките на дни.
Характеризира се с отичане, подуване, затопляне, зачервяване и болка, по-силно изразена през нощта, на една и по-рядко на две или повече стави, след консумиране на алкохол и месо от млади животни, вътрешности (бъбреци, черен дроб, чревца) и други месни и рибни деликатеси.
Своевременното диагностициране и лечение:
- намаляват болките и страданията,
- скъсяват продължителността на кризата
- разреждат появата на кризите.
ХИПЕРУРИКЕМИЯТА или повишението на пикочната киселина в кръвта не е подагра, ако няма данни за подагрозна криза в миналото или сега т.е., тя не е болест сама по себе си, а лабораторен резултат, който не предизвиква ставна криза, но е рисков фактор за нейната поява.
Пикочната киселина се получава при разграждането на пурините, които са основна съставна част на нуклеиновите киселини, и се излъчва с урината. Пурините и изобщо нуклеиновите киселини са белтъци, които се намират в ядрото на всяка клетка и са носителите на генетичната информация на индивида. Съдържат се и в някои от енергийните източници на организма, като АТФ (аденозин трифосфат), ГТФ (гуанин трифосфат) и коензим А (важен ензим за разграждането на мазнини, протеини и въглехидрати).
Поради това се намират в най-голямо количество във:
- клетките на млади животни, при които клетъчното деление е много интензивно във връзка с растежа и развитието на организма;
- в органите с висока биологична активност -тези, които имат отношение към метаболизма и синтеза на основните биологични съединения -белтъците, въглехидратите и мазнините (черен дроб, бъбреци, стомах, черва и т.н.);
- в бобовите растения (боб, леща, грах), където концентрацията на нуклеиновите киселини е много висока – едно малко зрънце съдържа генетичната информация за цялото бъдещо растение.
При продължителното гладуване с цел отслабване или спазване на религиозни пости организмът започва да смила собствените си тъкани и клетки, за да осигури енергия на най-важните за живота органи – мозък, сърце и бял дроб, т.е. да се храни с белтъци и мазнини от самия себе си. Това също може да повиши нивото на пикочната киселина в кръвта и при наличие на провокиращ момент да се развие подагрозна криза.
Лечението на повишените стойности на пикочната киселина, задължително трябва да бъде съпроводено и от спазването на подходящ хранителен режим.
Още от древността подаграта се свързва с по-голямата консумация на определени храни. Доказано е, че при намаляване на приема на храни с по-голямо съдържание на пурини, се подобрява контролът върху нивото на пикочна киселина в организма. Така че една добре балансирана диета би могла да намали честотата и тежестта на подагрозните кризи и би спомогнала за достигане на нормално телесно тегло.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПУРИНИ В ХРАНАТА
Нископуриновата хранителна диета включва съдържанието на пурини от 600 до 1000 мг дневно, високо съдържание на въглехидрати и ниско на мазнини и холестерол (според Krause’s Food, Nutrition and Diet Therapy).
В зависимост от съдържанието на пурини в 100 грама, храните могат да се разделят на 3 групи:
Група А – до 50 мг пурини на 100 г хранителен продукт:
Плодове – почти всички видове;
Зеленчуци – всички видове (освен описаните в група Б);
Зърнени храни – повечето зърнени храни, почти всички видове хляб, ечемичените продукти, ориз, кус-кус, бисквити;
Млечни продукти – мляко, сирене, кремове, сладолед, кашкавал;
Яйчен белтък;
Мазнини – олио, зехтин, салатен дресинг, майонеза, масло;
Ядки – без фъстъци и кашу, за предпочитане неосолени;
Маслини;
Консервирани храни – сладка, конфитюри, кисели краставички, лютеница;
Напитки – чай, кафе, газирани напитки.
Група Б – от 50 до 150 мг пурини на 100 г продукт:
Домашни птици – гъска, патица, пиле, пуйка;
Червено месо – телешко, говеждо, агнешко, свинско; наденица;
Риба – скариди, стриди, повечето черупчести риби;
Пълнозърнест хляб и паста;
Овесени ядки, кафяв ориз, сусамов тахан;
Леща, соеви зърна, соево брашно, боб, тофу, леблебия, грах;
Фъстъци, фъстъчено масло, кашу, смлени ядки;
Зелеви растения – карфиол, броколи, къдраво зеле;
Спанак, аспержи, авокадо и гъби.
Група В – от 150- до 1500 мг пурини на 100 г продукт:
Фазан, пъдпъдък, яребица, заек, елен;
Вътрешности – бъбреци, сърце, бели дробове, черен дроб, момици;
Екстракти от месо и мая;
Риба – треска, хайвер, херинга, скумрия, пъстърва; миди; омари; раци;
Малки риби – аншоа, сардини, цаца; рибни продукти.
В следващите таблици са посочени средните стойности на пурини в 100 г хранителен продукт.
Първа група:
Храни с ниско съдържание на пурини
(< 100 мг на 100 г хранителен продукт)
Храни | Общо количество пурини в мг/100 г хранителен продукт (средно) |
Бадеми, сладки | 37 |
Ябълка | 14 |
Кайсия | 73 |
Артишок | 78 |
Аспержи | 23 |
Патладжан | 21 |
Авокадо | 19 |
Бамбук | 29 |
Банани | 57 |
Ечемик, без обвивка, пълнозърнест | 96 |
Бобови кълнове, соя | 80 |
Фасул | 37 |
Фасул сушен | 45 |
Безалкохолна бира | 8.1 |
Светла бира | 14 |
Цвекло | 19 |
Боровинки | 22 |
Мозък, телешки | 92 |
Бял хляб | 14 |
Броколи | 81 |
Брюкселско зеле | 69 |
Червено зеле | 32 |
Зеле (къдраво зимно) | 37 |
Бяло зеле | 22 |
Моркови | 17 |
Карфиол | 51 |
Целина | 30 |
Сирене Бри | 7.1 |
Сирене Чедар, 50% масленост | 5 |
Извара | 9.4 |
Сирене, Едам, 30% масленост | 7.1 |
Сирене, Едам, 40% масленост | 7.1 |
Сирене, Едам, 45% масленост | 7.1 |
Вишновка | 17 |
Череши | 7.1 |
Цикория | 12 |
Китайски листа | 21 |
Лук (див) | 67 |
Какао на прах | 71 |
Сладка царевица | 52 |
Раци | 60 |
Кресон | 28 |
Сухари | 60 |
Краставица | 7.3 |
Касис | 17 |
Черен бъз | 33 |
Градинска жлъчка | 17 |
Копър | 14 |
Пушена змиорка | 78 |
Франкфуртски колбаси | 89 |
Цариградско грозде | 16 |
Грозде | 27 |
Къдраво зеле | 48 |
Киви | 19 |
Алабаш | 25 |
Праз лук | 74 |
Маруля | 13 |
Пъпеш | 33 |
Просо без обвивка | 62 |
Мръчкула | 30 |
Гъби | 58 |
Гъби, плоски манатарки | 92 |
Консервирани гъби | 29 |
Гъби, пачи крак | 17 |
Ядки, Бразилия | 23 |
Ядки, лешници | 37 |
Ядки, фъстъци | 79 |
Ядки, едри лешници | 94 |
Зелени мариновани маслини | 29 |
Лук | 13 |
Портокал | 19 |
Мозък (говежди) | 75 |
Стрида | 90 |
Листа магданоз | 57 |
Паста, направена с яйца | 40 |
Зелен грах, шушулки и семена | 84 |
Грах семена, сушен | 95 |
Праскова | 21 |
Круша | 12 |
Зелени чушки | 55 |
Свински мозък | 83 |
Ананас | 19 |
Писия | 93 |
Сливи | 24 |
Сушени сливи | 64 |
Картоф | 16 |
Картофи, сготвени с обелка | 18 |
Пудинг | 55 |
Тиква | 44 |
Дюля | 30 |
Репичка | 15 |
Малина | 18 |
Ревен | 12 |
Ръж | 51 |
Кисело зеле | 16 |
Мортадела | 96 |
Наденички, Виенски | 78 |
Сусам | 62 |
Спанак | 57 |
Ягода | 21 |
Тофу | 68 |
Домат | 11 |
Ядки, орехи | 25 |
Пълнозърнеста пшеница | 51 |
Йогурт с 3.5% масленост | 8.1 |
Втора група:
Храни с умерено съдържание на пурини (100 – 400 мг на 100 г хранителен продукт)
Храни | Общо количество пурини в мг/100 г хранителен продукт (средно) |
Боб | 128 |
Соя | 190 |
Говеждо месо (частта между врата и плешката) | 120 |
Говеждо месо – филе | 110 |
Говеждо месо – мускули | 133 |
Бифтек | 110 |
Хайвер (истински) | 144 |
Пилешки гърди с кожа | 175 |
Пилешко месо – печено | 115 |
Пилешко месо – варено | 159 |
Пилешко бутче с кожа без кост | 110 |
Патешко месо | 138 |
Риба, аншоа | 239 |
Риба,треска | 109 |
Риба, камбала | 178 |
Риба,херинга | 190 |
Риба, скумрия | 145 |
Риба,костур | 241 |
Риба, сайда | 163 |
Риба. сьомга | 170 |
Риба, сардини | 345 |
Риба, пъстърва | 297 |
Риба тон | 257 |
Риба тон в мазнина | 290 |
Гъска | 165 |
Шунка готвена | 131 |
Овче сърце | 241 |
Месо от кон | 200 |
Бъбреци (телешки) | 218 |
Агнешко (само мускули) | 182 |
Леща | 127 |
Ленено семе | 105 |
Пилешки черен дроб | 243 |
Рак, омар | 118 |
Бели дробове (телешки) | 147 |
Сърце (говеждо) | 256 |
Бъбреци (говежди) | 269 |
Бели дробове (говежди) | 399 |
Език (говежди) | 160 |
Свински бъбреци | 334 |
Свински език | 136 |
Щука | 140 |
Маково семе | 170 |
Свинско шкембе | 100 |
Свински котлет с кост | 145 |
Свинско месо (частта между врата и плешката) | 140 |
Свинско филе | 150 |
Свински бут | 120 |
Свинско краче | 160 |
Свински мускули | 166 |
Свинско месо от раменна област с кожа | 150 |
Заешко месо с кост | 132 |
Наденица, черен дроб | 165 |
Наденица, свинска, пържена | 101 |
Миди | 136 |
Скарида, кафява | 147 |
Телешка слезка | 343 |
Слънчогледови семки | 143 |
Пуйка, млада с кожа | 150 |
Телешки котлети с кост | 140 |
Телешко месо | 140 |
Телешки джолан с кост | 150 |
Телешко краче с кост | 150 |
Телешко месо – мускули | 172 |
Телешки врат с кост | 150 |
Телешко рамо | 140 |
Еленово месо – бут | 138 |
Трета група:
Храни с високо съдържание на пурини (над 400 мг на 100 г хранителен продукт)
Храни | Общо количество пурини в мг/100 г хранителен продукт (средно) |
Риба – сардини в мазнина | 480 |
Телешки черен дроб | 460 |
Гъби. манатарки | 488 |
Телешки врат | 1260 |
Черен дроб (говежди) | 554 |
Слезка (говежда) | 444 |
Свинско сърце | 530 |
Свински черен дроб | 515 |
Свински бели дробове | 434 |
Свинска слезка | 516 |
Овча слезка | 773 |
Пушена цаца | 804 |
Готварска мая | 680 |
Бирена мая | 1810 |
Таблиците са ориентир за болните от подагра при избора на хранителни продукти съобразно пуриновото им съдържание.
Храните от първата група могат да се консумират без съществени ограничения, от втората – с умерено ограничение, а храните от третата група е уместно да се избягват.
Важно е да се отбележи, че нивото на пурините се променя в зависимост от термичната обработка на храната, от добавените подправки и други кулинарни фактори. Поради това някои храни, включително и тези от групата с ниско съдържание на пурини, могат да повишат киселинността в организма и да провокират ставна криза – силно пикантните и пържени храни, кафе, чай и т.н. Предпочитани са печените пред пържените храни.
Уместно е да се ограничи и приемът на готварска сол. Желателно е да се ограничи употребата на алкохол, особено бира.
Около 30% от нивото на пикочна киселина се намалява чрез диетата. Добре балансираната диета е неизменна част от цялостния лечебен процес при болните от подагра.
Приемът на вода и течности е съществена част от диетата на болните от подагра – препоръчва се пиенето на 10-12 чаши вода дневно или 2-3 литра течности на ден (алкална минерална вода) – от Горна баня, Софийската централна баня, Хисаря и др.
Препоръчителна дневна консумация:
- 5-3 л вода
- 5 пъти на ден от позволените плодове и зеленчуци. Плодове към 10 и 16 часа, зеленчуци за обяд и за вечеря. За обяд допълнителна порция плодове като десерт.
- 3-4 филийки хляб (пълнозърнест, ръжен или диетичен) да се приемат до следобедната закуска.
- мляко и млечни продукти в ограничени количества – до 2-3 порции на ден.
- 2-3 яйца за седмицата – без жълтъците.
- ядки половин до една шепа 3-4 дни в седмицата, за предпочитане да се редуват -фъстъци най-много, орехи, бадеми и кашу.
- мед като подсладител за чай до една лъжица на ден 2-3 пъти в седмицата.
- добра закуска са овесените ядки с прясно или кисело мляко.
- За добро храносмилане и отслабване – трици, приемани сутрин.
В стремежа си да намалят риска от нова криза някои болни стигат до аскетизъм. Това не е добра позиция в случая – гладуването и суровоядството повишават риска от нова криза поради повишаването на киселинността на организма в тези случаи вследствие смилането на собствените тъкани – за да си набави нужната енергия, организмът започва да се “храни със себе си”.
Храненето на подагрика трябва да бъде умерено, балансирано, съобразено с описаните храни и конкретните нужди и състояние на конкретния болен в конкретния момент, които най-точно би могъл да определи само лекуващият лекар.
При задържащи се високи стойности на пикочната киселина в кръвта, въпреки диетата е необходимо да се добави и медикаментозно лечение, съобразено със състоянието на съответния пациент и при редовен контрол на кръвните показатели.
ПРОГНОЗАТА е добра, защото болестта не причинява трайни ставни деформации с изключение на единични случаи, при високи стойности на пикочната киселина и нередовното й проследяване и лекуване.
Болният е болен по време на криза, в другите дни е здрав с предразположение за криза, което се запазва до края на живота, т.е. не е възможно пълно излекуване без риск от следваща криза, но напълно е възможно намаляване на силата и продължителността и разреждане на кризите.
Източник – ПОДАГРА, ЛЕЧЕНИЕ И ДИЕТИ
под редакцията на проф. д-р Рашо Рашков, дмн
С автори
Проф. Златимир Коларов – автор на над 515 научни труда, 10 художествени книги и 10 сценария -1 за игрален и 9 за документални филми. Ръководител на 2 докторантури на тема подагра и 3 други защитени успешно.
Д-р Силвия Маринчева – лекар ординатор в Клиника по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Автор е на повече от 20 публикации – обзори и оригинални статии и презентации в областта на автоин-фламаторните синдроми, подагра, остеоартроза, ревматоиден артрит и ултразвуковата диагностика на дегенеративните и възпалителните ставни заболявания.
Д-р Павлина Павлова – лекар ординатор в Клиника по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, пред откриване на процедура за докторантура на тема „Генетика на подаграта”.
Д-р Рада Ганчева – редовен докторант към Медицински факултет, Катедра „Вътрешни болести”, в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.