Диета при подагра

ПОДАГРАТА се дължи на отлагане на кристали от пикочна киселина във и около ставата и възпаление на вътреставните и околоставните меки тъкани.

Протича кризисно – появява се внезапно и отзвучава напълно в рамките на дни.

Характеризира се с отичане, подуване, затопляне, зачервяване и болка, по-силно изразена през нощта, на една и по-рядко на две или повече стави, след консумиране на алкохол и месо от млади животни, вътрешности (бъбреци, черен дроб, чревца) и други месни и рибни деликатеси.

 

Своевременното диагностициране и лечение:

  • намаляват болките и страданията,
  • скъсяват продължителността на кризата
  • разреждат появата на кризите.

ХИПЕРУРИКЕМИЯТА или повишението на пикочната киселина в кръвта не е подагра, ако няма данни за подагрозна криза в миналото или сега т.е., тя не е болест сама по себе си, а лабораторен резултат, който не предизвиква ставна криза, но е рисков фактор за нейната поява.

 

Пикочната киселина се получава при разграждането на пурините, които са основна съставна част на нуклеиновите киселини, и се излъчва с урината. Пурините и изобщо нуклеиновите киселини са белтъци, които се намират в ядрото на всяка клетка и са носителите на генетичната информация на индивида. Съдържат се и в някои от енергийните източници на организма, като АТФ (аденозин трифосфат), ГТФ (гуанин трифосфат) и коензим А (важен ензим за разграждането на мазнини, протеини и въглехидрати).

 

Поради това се намират в най-голямо количество във:

 

  • клетките на млади животни, при които клетъчното деление е много интензивно във връзка с растежа и развитието на организма;
  • в органите с висока биологична активност -тези, които имат отношение към метаболизма и синтеза на основните биологични съединения -белтъците, въглехидратите и мазнините (черен дроб, бъбреци, стомах, черва и т.н.);
  • в бобовите растения (боб, леща, грах), където концентрацията на нуклеиновите киселини е много висока – едно малко зрънце съдържа генетичната информация за цялото бъдещо растение.

При продължителното гладуване с цел отслабване или спазване на религиозни пости организмът започва да смила собствените си тъкани и клетки, за да осигури енергия на най-важните за живота органи – мозък, сърце и бял дроб, т.е. да се храни с белтъци и мазнини от самия себе си. Това също може да повиши нивото на пикочната киселина в кръвта и при наличие на провокиращ момент да се развие подагрозна криза.

 

Лечението на повишените стойности на пикочната киселина, задължително трябва да бъде съпроводено и от спазването на подходящ хранителен режим.

 

Още от древността подаграта се свързва с по-голямата консумация на определени храни. Доказано е, че при намаляване на приема на храни с по-голямо съдържание на пурини, се подобрява контролът върху нивото на пикочна киселина в организма. Така че една добре балансирана диета би могла да намали честотата и тежестта на подагрозните кризи и би спомогнала за достигане на нормално телесно тегло.

 

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПУРИНИ В ХРАНАТА

 

Нископуриновата хранителна диета включва съдържанието на пурини от 600 до 1000 мг дневно, високо съдържание на въглехидрати и ниско на мазнини и холестерол (според Krause’s Food, Nutrition and Diet Therapy).

 

В зависимост от съдържанието на пурини в 100 грама, храните могат да се разделят на 3 групи:

 

Група А – до 50 мг пурини на 100 г хранителен продукт:

 

Плодове – почти всички видове;

Зеленчуци – всички видове (освен описаните в група Б);

Зърнени храни – повечето зърнени храни, почти всички видове хляб, ечемичените продукти, ориз, кус-кус, бисквити;

Млечни продукти – мляко, сирене, кремове, сладолед, кашкавал;

Яйчен белтък;

Мазнини – олио, зехтин, салатен дресинг, майонеза, масло;

Ядки – без фъстъци и кашу, за предпочитане неосолени;

Маслини;

Консервирани храни – сладка, конфитюри, кисели краставички, лютеница;

Напитки – чай, кафе, газирани напитки.

 

Група Б – от 50 до 150 мг пурини на 100 г продукт:

 

Домашни птици – гъска, патица, пиле, пуйка;

Червено месо – телешко, говеждо, агнешко, свинско; наденица;

Риба – скариди, стриди, повечето черупчести риби;

Пълнозърнест хляб и паста;

Овесени ядки, кафяв ориз, сусамов тахан;

Леща, соеви зърна, соево брашно, боб, тофу, леблебия, грах;

Фъстъци, фъстъчено масло, кашу, смлени ядки;

Зелеви растения – карфиол, броколи, къдраво зеле;

Спанак, аспержи, авокадо и гъби.

 

Група В – от 150- до 1500 мг пурини на 100 г продукт:

 

Фазан, пъдпъдък, яребица, заек, елен;

Вътрешности – бъбреци, сърце, бели дробове, черен дроб, момици;

Екстракти от месо и мая;

Риба – треска, хайвер, херинга, скумрия, пъстърва; миди; омари; раци;

Малки риби – аншоа, сардини, цаца; рибни продукти.

 

 

В следващите таблици са посочени средните стойности на пурини в 100 г хранителен продукт.

 

 

Първа група:

Храни с ниско съдържание на пурини

(< 100 мг на 100 г хранителен продукт)

 

Храни

Общо количество пурини в мг/100 г хранителен продукт (средно)

Бадеми, сладки

37

Ябълка

14

Кайсия

73

Артишок

78

Аспержи

23

Патладжан

21

Авокадо

19

Бамбук

29

Банани

57

Ечемик, без обвивка, пълнозърнест

96

Бобови кълнове, соя

80

Фасул

37

Фасул сушен

45

Безалкохолна бира

8.1

Светла бира

14

Цвекло

19

Боровинки

22

Мозък, телешки

92

Бял хляб

14

Броколи

81

Брюкселско зеле

69

Червено зеле

32

Зеле (къдраво зимно)

37

Бяло зеле

22

Моркови

17

Карфиол

51

Целина

30

Сирене Бри

7.1

Сирене Чедар, 50% масленост

5

Извара

9.4

Сирене, Едам, 30% масленост

7.1

Сирене, Едам, 40% масленост

7.1

Сирене, Едам, 45% масленост

7.1

Вишновка

17

Череши

7.1

Цикория

12

Китайски листа

21

Лук (див)

67

Какао на прах

71

Сладка царевица

52

Раци

60

Кресон

28

Сухари

60

Краставица

7.3

Касис

17

Черен бъз

33

Градинска жлъчка

17

Копър

14

Пушена змиорка

78

Франкфуртски колбаси

89

Цариградско грозде

16

Грозде

27

Къдраво зеле

48

Киви

19

Алабаш

25

Праз лук

74

Маруля

13

Пъпеш

33

Просо без обвивка

62

Мръчкула

30

Гъби

58

Гъби, плоски манатарки

92

Консервирани гъби

29

Гъби, пачи крак

17

Ядки, Бразилия

23

Ядки, лешници

37

Ядки, фъстъци

79

Ядки, едри лешници

94

Зелени мариновани маслини

29

Лук

13

Портокал

19

Мозък (говежди)

75

Стрида

90

Листа магданоз

57

Паста, направена с яйца

40

Зелен грах, шушулки и семена

84

Грах семена, сушен

95

Праскова

21

Круша

12

Зелени чушки

55

Свински мозък

83

Ананас

19

Писия

93

Сливи

24

Сушени сливи

64

Картоф

16

Картофи, сготвени с обелка

18

Пудинг

55

Тиква

44

Дюля

30

Репичка

15

Малина

18

Ревен

12

Ръж

51

Кисело зеле

16

Мортадела

96

Наденички, Виенски

78

Сусам

62

Спанак

57

Ягода

21

Тофу

68

Домат

11

Ядки, орехи

25

Пълнозърнеста пшеница

51

Йогурт с 3.5% масленост

8.1

Втора група:

Храни с умерено съдържание на пурини (100 – 400 мг на 100 г хранителен продукт)

 

Храни

Общо количество пурини в мг/100 г хранителен продукт (средно)

Боб

128

Соя

190

Говеждо месо (частта между врата и плешката)

120

Говеждо месо – филе

110

Говеждо месо – мускули

133

Бифтек

110

Хайвер (истински)

144

Пилешки гърди с кожа

175

Пилешко месо – печено

115

Пилешко месо – варено

159

Пилешко бутче с кожа без кост

110

Патешко месо

138

Риба, аншоа

239

Риба,треска

109

Риба, камбала

178

Риба,херинга

190

Риба, скумрия

145

Риба,костур

241

Риба, сайда

163

Риба. сьомга

170

Риба, сардини

345

Риба, пъстърва

297

Риба тон

257

Риба тон в мазнина

290

Гъска

165

Шунка готвена

131

Овче сърце

241

Месо от кон

200

Бъбреци (телешки)

218

Агнешко (само мускули)

182

Леща

127

Ленено семе

105

Пилешки черен дроб

243

Рак, омар

118

Бели дробове (телешки)

147

Сърце (говеждо)

256

Бъбреци (говежди)

269

Бели дробове (говежди)

399

Език (говежди)

160

Свински бъбреци

334

Свински език

136

Щука

140

Маково семе

170

Свинско шкембе

100

Свински котлет с кост

145

Свинско месо (частта между врата и плешката)

140

Свинско филе

150

Свински бут

120

Свинско краче

160

Свински мускули

166

Свинско месо от раменна област с кожа

150

Заешко месо с кост

132

Наденица, черен дроб

165

Наденица, свинска, пържена

101

Миди

136

Скарида, кафява

147

Телешка слезка

343

Слънчогледови семки

143

Пуйка, млада с кожа

150

Телешки котлети с кост

140

Телешко месо

140

Телешки джолан с кост

150

Телешко краче с кост

150

Телешко месо – мускули

172

Телешки врат с кост

150

Телешко рамо

140

Еленово месо – бут

138

Трета група:

Храни с високо съдържание на пурини (над 400 мг на 100 г хранителен продукт)

 

Храни

Общо количество пурини в мг/100 г хранителен продукт (средно)

Риба – сардини в мазнина

480

Телешки черен дроб

460

Гъби. манатарки

488

Телешки врат

1260

Черен дроб (говежди)

554

Слезка (говежда)

444

Свинско сърце

530

Свински черен дроб

515

Свински бели дробове

434

Свинска слезка

516

Овча слезка

773

Пушена цаца

804

Готварска мая

680

Бирена мая

1810

 

Таблиците са ориентир за болните от подагра при избора на хранителни продукти съобразно пуриновото им съдържание.

 

Храните от първата група могат да се консумират без съществени ограничения, от втората – с умерено ограничение, а храните от третата група е уместно да се избягват.

 

Важно е да се отбележи, че нивото на пурините се променя в зависимост от термичната обработка на храната, от добавените подправки и други кулинарни фактори. Поради това някои храни, включително и тези от групата с ниско съдържание на пурини, могат да повишат киселинността в организма и да провокират ставна криза – силно пикантните и пържени храни, кафе, чай и т.н. Предпочитани са печените пред пържените храни.

 

Уместно е да се ограничи и приемът на готварска сол. Желателно е да се ограничи употребата на алкохол, особено бира.

 

Около 30% от нивото на пикочна киселина се намалява чрез диетата. Добре балансираната диета е неизменна част от цялостния лечебен процес при болните от подагра.

 

Приемът на вода и течности е съществена част от диетата на болните от подагра – препоръчва се пиенето на 10-12 чаши вода дневно или 2-3 литра течности на ден (алкална минерална вода) – от Горна баня, Софийската централна баня, Хисаря и др.

 

Препоръчителна дневна консумация:

  • 5-3 л вода
  • 5 пъти на ден от позволените плодове и зеленчуци. Плодове към 10 и 16 часа, зеленчуци за обяд и за вечеря. За обяд допълнителна порция плодове като десерт.
  • 3-4 филийки хляб (пълнозърнест, ръжен или диетичен) да се приемат до следобедната закуска.
  • мляко и млечни продукти в ограничени количества – до 2-3 порции на ден.
  • 2-3 яйца за седмицата – без жълтъците.
  • ядки половин до една шепа 3-4 дни в седмицата, за предпочитане да се редуват -фъстъци най-много, орехи, бадеми и кашу.
  • мед като подсладител за чай до една лъжица на ден 2-3 пъти в седмицата.
  • добра закуска са овесените ядки с прясно или кисело мляко.
  • За добро храносмилане и отслабване – трици, приемани сутрин.

В стремежа си да намалят риска от нова криза някои болни стигат до аскетизъм. Това не е добра позиция в случая – гладуването и суровоядството повишават риска от нова криза поради повишаването на киселинността на организма в тези случаи вследствие смилането на собствените тъкани – за да си набави нужната енергия, организмът започва да се “храни със себе си”.

 

Храненето на подагрика трябва да бъде умерено, балансирано, съобразено с описаните храни и конкретните нужди и състояние на конкретния болен в конкретния момент, които най-точно би могъл да определи само лекуващият лекар.

При задържащи се високи стойности на пикочната киселина в кръвта, въпреки диетата е необходимо да се добави и медикаментозно лечение, съобразено със състоянието на съответния пациент и при редовен контрол на кръвните показатели.

 

ПРОГНОЗАТА е добра, защото болестта не причинява трайни ставни деформации с изключение на единични случаи, при високи стойности на пикочната киселина и нередовното й проследяване и лекуване.

 

Болният е болен по време на криза, в другите дни е здрав с предразположение за криза, което се запазва до края на живота, т.е. не е възможно пълно излекуване без риск от следваща криза, но напълно е възможно намаляване на силата и продължителността и разреждане на кризите.

 

Източник – ПОДАГРА, ЛЕЧЕНИЕ И ДИЕТИ

под редакцията на проф. д-р Рашо Рашков, дмн

 

С автори

 

Проф. Златимир Коларов – автор на над 515 научни труда, 10 художествени книги и 10 сценария -1 за игрален и 9 за документални филми. Ръководител на 2 докторантури на тема подагра и 3 други защитени успешно.

 

Д-р Силвия Маринчева – лекар ординатор в Клиника по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Автор е на повече от 20 публикации – обзори и оригинални статии и презентации в областта на автоин-фламаторните синдроми, подагра, остеоартроза, ревматоиден артрит и ултразвуковата диагностика на дегенеративните и възпалителните ставни заболявания.

Д-р Павлина Павлова – лекар ординатор в Клиника по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, пред откриване на процедура за докторантура на тема „Генетика на подаграта”.

 

Д-р Рада Ганчева – редовен докторант към Медицински факултет, Катедра „Вътрешни болести”, в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.