Ротавирусна инфекция – защо да направим и тази имунизация?

Острите диарийни заболявания в кърмаческата и ранната детска възраст са едно от най-големите предизвикателствата пред системите на обществено здравеопазване в света.

Почти всяко дете преди да е навършило 3 до 5 години е заразено с ротавируси, което обяснява, че те са основен етиологичен причинител на тежки форми на диария с обезводняване в целия свят. Това обуславя огромен обем допълнителни амбулаторни прегледи, висок процент на хоспитализации  и свързаните с това значителни медицински и икономически загуби за отделния индивид и обществото като цяло.

Клиничната изява на ротавирусната инфекция варира в широки граници – от бързопреходна водниста диария до тежко проявено диарийно заболяване, водещо до дехидратация, нарушения на водния и електролитния баланс, хиповолемичен шок и възможен летален изход. Децата от 0 до 6 месеца също масово са заразени с РВ. Те са защитени от предадените вътреутробно и с кърмата майчини антитела. Обикновено имат безсимптомни форми на инфекцията, но отделят вируса с изпражненията си и заразяват околната среда. Децата във възрастта от 6 до 24 месеца са с най-висок риск от клинично проявена форма на заболяване. При тях инфекцията протича като остър гастроентерит. След инкубационен период от 1 до 3 дни заболяването започва с внезапно повишаване на температурата, повръщане, последвани от профузна водниста диария. При липса на своевременно и адекватно лечение настъпва дехидратация и тежък водно-електролитен дисбаланс. Локалните прояви от страна на гастро-интестиналния тракт претърпяват обратно развитие в рамките на 5 до 7 дни, но могат да персистират до 2-3 седмици. В преобладаващата част от случаите заболяването завършва с оздравяване. В редки случаи изходът може да е летален.

Рискът от тежки форми на заболяването е висок при децата под 1-годишна възраст, хипотрофичните, както и недоносените и  родените с ниско тегло кърмачета. При тях рискът е свързан с интензивния диариен синдром, водещ бързо до изразена дехидратация тежки нарушения в електролитното и алкално-киселинното равновесие. Оставени без своевременна и адекватна терапия, те развиват хиповолемичен шок с голяма опасност за живота.

Заболяването се причинява от човешките ротавируси, от род Rotavirus, семейство Reoviridae, открити и проучени през 70-те години

Човешките ротавируси са класифицирани в 7 големи групи (А – G), от които с най-голямо епидемиологично значение са щамовете от група А. Те се откриват в над 90% от случаите на ротавирусен гастроентерит (РГЕ).

За епидемиологията на ротавирусните инфекции е характерно едновременно циркулиране в определен географски район на няколко ротавирусни. Един от тях е доминиращ. Ваксините съдържат най-разпространените генотипове човешки ротавируси.

Заболяването е целогодишно с подчертаното зачестяване на случаите през зимния сезон. Фекално-оралният механизъм на предаване на ротавирусните инфекции улеснява значително разпространението й, поради масовата контаминация на средата от болните деца и тези с безсимптомни форми, които отделят заразни материи (повръщане, изхождания).

Ротавирусите имат изключително висока издръжливост към влиянието на неблагоприятни фактори на околната среда. Отделят се в огромни количества с изпражненията при диария – до 10¹º до 10¹¹/грам фецес. Инфектиращата доза е много ниска – достатъчно е поглъщането на 10 до 100 вирусни частици за развитие на ротавирусна инфекция.

Безсимптомни вирусоносители са 30 до 40% от контактните по-големи деца и възрастните. Те представляват резервоар за инфекцията при хората и поддържат ендемичното разпространение на ротавирусите в периода между сезонните взривове на клинично изявения РГЕ сред кърмачетата и децата в ранна възраст.

Повсеместното разпространение на ротавирусните гастроентерити и високата поразеност на детското население обуславят значимостта на проблема в национален и глобален мащаб. Ротавирусните инфекции са най-честата причина за тежък остър гастроентерит при кърмачета и деца в ранна възраст. В света ежегодно се регистрират около 140 млн. диарийни епизода с ротавирусна етиология, при 25 млн. от тях се налага лекарски преглед, за 2,4 млн. е необходимо болнично лечение, а 453 000 умират. Резултатите от проучвания, направени в страните от Западна Европа, показват, че ежегодно едно на всеки седем деца прекарва клинично проявена ротавирусна инфекция, което налага 700 000 амбулаторни прегледа и 87 000 хоспитализации. За съжаление и в Европа от ротавирусни гастроентерити загиват 231 деца всяка година.

Заболяемостта от РГЕ е еднакво висока в развиващи се и индустриализираните страни. В последните, противно на очакваното, се наблюдава масово разпространение на РГЕ, независимо от осигурените високи хигиенни и жизнени стандарти. И двата типа общества понасят значителни загуби. В индустриалните страни на преден план излизат икономическите щети и напрежението в системата на здравеопазване. В развиващите се страни тежестта е свързана с много високия леталитет сред заболелите деца. Тежестта на РГЕ в европейските страни се обуславя от трайно високо ниво на заболяемост. РГЕ се явява водеща причина за лекарски консултации и хоспитализации, поради остър гастроентерит при децата до 5 години.

Рискът от тежка клинична изява е най-голям при първата среща с вируса, поради което ранната защита има решаващо значение.

Ваксините които се прилагат у нас са получени от атенюирани щамове на РВ с човешки и/или животински произход, които се размножават в червата на човека. Ваксините срещу РВ са живи и перорални, като са регистрирани две ваксини. Едната с двукратно приложение другата с трикратно приложение.

Налице е уникална възможност на ефективна профилактична програма за контрол и превенция на заболяването – напълно изпълнима и поради наличието на високо ефективни и добре поносими перорални ротавирусни ваксини. Приоритетната група, при която се очаква най-голям профилактичен ефект са деца на възраст над 6 седмици.

След първата или втората година от въвеждане на масовата имунизация ефективността й срещу ротавирусните инфекции варира между 80% и 90%. Доказано е значително намаляване броя на РГЕ при целевите групи, както и допълнително намаляване тежестта на заболяването при по-големите деца и възрастни в годините след въвеждане на ваксинацията. Налице са убедителни данни за създаване на колективен имунитет и при по-големите деца и възрастни, които не са били ваксинирани.

Ротавирусната ваксинация е въведена в Белгия през 2006 година. Проучване показва, че ротавирусната инфекция при деца под 5 години значително намалява – от средно 881 случая преди въвеждането на ваксината до 368 през първата година след ваксинацията, а след втората  до 199 (Reduction in Pediatric Rotavirus-related Hospitalizations After Universal Rotavirus Vaccination in Belgium M.Raes, D.Strens, A.Vergison, M.Verghote, B.Standaert).

Данните от Public Health England – регистъра за обществено здраве показват, че рота-вирусните инфекции в Англия са спаднали с 84% след въвеждане на ваксинацията за бебета през 2013. Регистрираните случаи са намалели от средно 14 510 на година през десетилетието преди да бъде въведена ваксината на едва 2 287 между юли 2015 и юни 2016 г.

Според препоръките на СЗО от януари 2013 г. ротавирусните ваксини трябва се  включат във всички национални имунизационни календари Включването на ротавирусните ваксини трябва да е част от комплексна стратегия за контрол на диарийните заболявания, включваща подобряване на профилактиката, диагностиката и лечението на заболяванията.

 

Данните са от Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в Република България 2017 – 2021 г.