Нещо важно за …

Грипа (GRIPPE, INFLUENZA)

Грипът е остро респираторно заболяване, предизвикано от различни типове вируси. Грипните вируси принадлежат към семейство Orthomyxoviridae и са класифицирани в три от петте рода на семейството, както следва: Influenzavirus A, Influenzavirus B, Influenzavirus C. Те са устойчиви на ниски температури, бързо загиват при нагряване, при изсушаване, под влияние на различни дезинфекциращи средства. В аерозоли грипните вируси се инактивират под въздействие налки дози хлор, йод, озон и при ултравиолетово облъчване.

Описанията на древните гръцки и римски лекари (Хипократ, Диодор, Тит Ливий и др.) свидетелстват за това, че грипът е бил разпространен още в дълбока древност. Първата достоверно описана пандемия е тази, наблюдавана през 1173 г. През тази година от заболяването са обхванати Италия, Германия и Англия. През 1892 г. немският бактериолог Рихард Пфайфер открива Haemophilus influenzae, който тогава е приет за причинител на грипа. Схващането за бактериалната етиология на грипа обаче силно се разклаща по време на пандемията през 1918 – 1919 г. През 1933 г. е изолиран грипният вирус A (H0N1) от W. Smith, С. Andrewes, P. Laidlaw. По-късно са открити и описани грипен вирус В (Т. Fransis, Т. Magill, 1940) и грипен вирус С (R. Taylor, 1949).

Грипът е най-широко разпространената инфекция в света. Според данни на A. Hirsch (от 1881 г.) от XII до XIX век в света са преминали 90 епидемии от грип и 15 пандемии. Най-добре са проучени пандемиите през 1889 – 1890 и 1918 – 1919 г. Първата от тях води началото си от Туркестан. Втората според някои автори започва от Франция след дебаркирането на американските войски през април 1918 г., а според други води началото си от Сибир. Пандемията, преминала през 1918 – 1919 г. е наречена „испански грип”. Това е най-катастрофалната за човечеството до момента преминала пандемия от грип. В този период от грип заболяват около 500 млн. души и умират над 50 млн. България също е била сериозно засегната от тази пандемия.

От 1919 г. до днес преминават най-малко още 11 пандемии, както следва:

1928 г. – (H0N1);

1946 г. – (H1N1);

1957 г. – (H2N2), с тежко протичане, като заболяват около 1 млрд. от населението на Земята;

1968 г. – (H3N2);

1972 – 1973 г. – (H3N2):

1974 – 1975 г. – (H3N2);

1975 – 1976 г. – (H3N2);

1977 – 1978 г. – (H3N2);

1982 г. – (H3N2);

1995 – 1996 г. – (H1N1 и H3N2);

2009 г. – (H1N1), умерена по сила пандемия от т.нар. свински грип.

Източник на заразата е болният човек, вкл. болните с атипично протичане на грипа без повишена температура, при слабо изразени симптоми на интоксикация. Болните са най-заразни в началния период на заболяването. Вирусите се отделят при говор, кашляне, кихане до 4 – 7. ден на болестта, а при усложнения с пневмония – до 10 – 12 ден. 3аразяването на здравите хора става по въздушно-капков път. Грипът протича под форма на епидемии, които започват внезапно, бързо се разпространяват, като се колебаят от неголеми епидемии до пандемии. По време на епидемия заболяемостта от грип и други остри респираторни заболявания се повишава 10 – 12 пъти. Контингентите от хора, които не при­тежават имунитет, могат да бъдат засегнати в 90 %. При наличие на придобит имунитет за­боляват 10 – 40 %. Водеща роля в епидемичния процес играе изменчивостта на антигенната структура на грипните вируси. Новият вирус след пандемия продължава да циркулира в непроменен вид още 2 – 3 години, като предизвиква спорадични заболявания или локални взривове. Разпространението на грипа се благоприятства от следните фактори: лесното въздушно-капково предаване на заразата, изменчивостта на антигенната структура на грипните вируси, краткия инкубационен период.

Входна врата на заразата са горните дихателни пътища. При проникване в организма, вирусът започва да се размножава в клетките на лигавиците и води до тяхната смърт. Грипната инфекция води до имунен де­фицит. Потискането на имунитета спомага за възникването на вторични бак­териални инфекции и усложнения (например бронхопневмонии, перикардити и др.) и изострянето на съществуващите хронични заболявания. Тежестта на заболяването е в зависимост or вирулентността на грипния вирус и от състоянието на имунната система на болния. При наличие на антитела заболяването от грип обикновено протича по-леко. Антитела срещу грипния вирус се образуват в организма на човека след преболедуване или след поставяне на противогрипна ваксина.

Инкубационният период на заболяването продължава от 12 до 48 час. Типичният грип започва остро, внезапно и болните могат понякога дори да посочат и определят часа на поява на първите признаци на заболяването. Заболелите чувствуват студени тръпки и имат разтрисане, температурата се повишава до 39—40 °С

Клиничните прояви на грипа се обуславят до голяма степен от общата интоксикация – треска, обща слабост, изразена адинамия, изпотяване, болки в мускулите и ставите, силно главоболие, болки в очните ябълки, сълзотечение и светобоязън. Освен това се проявяват и признаците на поражение на респираторните органи – суха дразнеща кашлица, парене и смъдене в гърлото, тежест зад гръдната кост, дрезгав пресипнал глас, силна хрема, понякога кървене от носа. Световъртеж и склонност към ко­лапс се наблюдават при деца и възрастни.

При неусложнените форми на грипа температурата остава повишена 2-4 дни (при 80 – 85 % от болните), рядко повече от 5 дни. Леките форми на грипа може да протекат със слабо изразени симптоми на обща интоксикация с нормална или субфебрилна температура. По тежест на клиничната картина се раз­личават леки, средно тежки и тежки форми.

Най – честото усложнение на грипа са пневмониите. Възпалителни изменения в белия дроб се развиват при поява на вторична бактериална флора. От другите бактериални усложнения най – често се наблюдават синуити, отити, мастоидити и бронхиолити. Може да има токсично засягане на миокарда – грипен миокардит или перикарда – грипен перикардит. Най – честите усложнения от страна на нервната система са грипен енцефалит или менингит (възпаление на мозъка или на обвивките на мозъка).

Неусложнените форми на грипа имат благоприятно протичане и добра прогноза и завършват с оздравяване. От случаите с летален изход 80 – 85 % се дължат на усложнения от пневмонии. Висок е леталитетът при кърмачета и при възрастни хора с хронични заболявания, особено на белите дробове и на сърдечно-съдовата система. За съжаление има и случаи на летален изход на млади хора при които заболяването протича много бързо с тежки усложнения причинени от самия вирус. Болните с неусложнен грип се лекуват в домашна обстановка. За стационарно лечение се приемат болни с тежки форми, най-често с усложнения и тежки съпътстващи заболявания, предимно белодробни и сърдечно-съдови.

По време на фебрилния период болните трябва да спазват постелен режим. Показани са грейки и горещи напитки. Назначава се симптоматично лечение — аналгетици, антипиретици, витамини, имуностимулатори. Специфичното лечение с противовирусни медикаменти – rimantadine hydrochloride (Ремантадин), oseltamivir (Тамифлу) или zanamivir (Реленца) трябва да става само след консултация с лекар, за да е сигурно поставянето на диагноза „грип”. Антибиотична терапия има смисъл да се започва едва на третия – четвъртия ден, когато състоянието не се подобрява и има данни за настъпила вторична бактериална инфекция.

За имунопрофилактика на грипа се прилагат убити ваксини. Те се произвеждат ежегодно и са съобразени с циркулиращите грипни щамове, по указание на СЗО. Съдържат най-често грипен вирус A(H3N2) и A(H1N1) и грипен вирус B. Ваксините не могат да защитят всички имунизирани на 100%, тъй като изграждането на имунитет е индивидуална реакция на организма на всеки индивид към грипния антиген, но масовата имунизация намалява възможностите за широко разпространение на грипния вирус и намалява риска от контакт с болни хора и разпространението на заболяването. От друга страна имунизираните пребуледуват много по – леко и не развиват усложнения.

Поради значимостта си като инфекциозно заболяване и опасността от развитие на пандемии, както това се случи през 2009 г., грипът се намира под контрола на СЗО. Това се дължи на нуждата от взаимна обмяна на епидемиологична информация за налични епидемични огнища, циркулация на серотипове (щамове) и прилагането на нововъведени ваксини.

 

По материали от учебници по медицина и интернет.